Почивка или завой на 180 градуса?

Депресивното състояние на работното място поради преумора и хроничен стрес в психологията е познато като burnout или Синдром на професионалното изчерпване/изгаряне. Как обаче да превентираме и лекуваме синдрома? Тук на помощ се явява т.нар. сабатикал – определен период от време (месеци или цяла година), в който човек се откъсва от еднообразната работа и търси нови предизвикателства. Названието sabbatical идва от иврит и думата „сабат“ – седмият ден, в който се почива.

деск

В началото онези, които се възползват от сабатикала, принадлежат единствено на академичните среди. На всеки седем години университетските преподаватели имат право да вземат една година отпуск, през която да се оттеглят от активната си дейност в учебното заведение, за да развият своя научна идея или просто за творчески отпуск. Но след разрастването на проблема с burnout през 70-те години на XX век много фирми възприемат идеята за дълъг отпуск за своите дългогодишни служители. Инициатори са едни от най-големите корпорации като McDonald’s и Intel, но впоследствие средни и малки компании намират варианти да предложат подобна опция на служителите си. Финансовата страна е уредена по различни начини: в някои фирми това е платен отпуск, в други е частично платен, като най-масовата практика си остава неплатеният отпуск.

Има и държави, в които идеята за сабатикал навлиза в социалната политика. Калин Радулов, който работи в HR стартъп компанията Jobio.me, споделя опита си. „За сабатикал научих, докато живеех и учех в Lund University, Швеция, основно че след две години работа на трудов договор може да вземеш отпуск, за да пътуваш, учиш или дори да си създадеш стартъп компания.“ През 2002 г. в Швеция се прави експеримент и в 10 общини е въведен платен сабатикал, а след като влиза в графата „успешна“, през 2005 г. практиката е въведена в цялата страна. Проектът предоставя възможност на 12 000 шведи, заявили желанието си за една година да вземат отпуск, да могат да пътуват, учат или развият други свои умения, докато получават 68% от заплатата си. А за тази една година шведското правителство дава възможност на 12 000 безработни да заемат техните позиции. Работодателите имат право да изберат кого да назначат, като единственото условие е лицето да е регистрирано в бюрото по труда като безработно. За една година проектът струва на държавата 1.5 милиарда шведски крони.

Дори и не напълно уредено институционално, все повече фирми разглеждат възможността да предоставят на служителите си новата екстра, за да може т.нар. „индекс на работното щастие“ да е висок. В България компаниите не са задължени да изследват въпросния индекс, както например във Великобритания, където се интересуват непрекъснато дали са конкурентоспособни и как да намалят „текучеството“ на персонал.

Това твърди Паулина Георгиева – управляващ директор на „Таурус Консултантс“, която е и инициаторка на програма за подобряване благосъстоянието на служителите, наречена „Еквилибриум“. От своя дългогодишен опит тя споделя: „И в България неведнъж сме се натъквали на чистата форма на сабатикал – т.е. служител на фирмата да излезе в платен отпуск, за да може да си почине, като е подкрепен за това от мениджмънта и морално, и материално. Най-често това са хора на ръководни позиции, които са ценни кадри за дадената компания. Така, пускайки ги в сабатикал, компаниите успяват да ги задържат за по-дълъг период. Но като цяло в България по-популярен е не чистият вид на сабатикал, а негов вариант, в който служителите сами инициират по-дълга почивка и вземат неплатена отпуска.“ Според Паулина и в двата случая е много важно свободното време да е планирано, да се замени работната рутина с активна почивка, а не просто с излежаване на плажа или на дивана. Особено ако сабатикалът идва вследствие на burnout. „Това е болестта на работохолиците и е призната форма на депресия. И ако допреди десет години тя се считаше за личностна депресия, тоест човекът, изпаднал в такова състояние, се смяташе за психически слаб, най-новите изследвания показват, че причината не е в самата личност, а в работната среда и би могло да се случи на всекиго, ако тя не е подходяща за него„, обяснява директорката. Може би и затова, за да поддържат средата здравословна, понякога фирмите се склонни дори да заплатят целогодишната почивка на някой свой служител.run

Именно такъв е случаят с Кристина Попова, която работи вече пет години в софтуерна компания. „В началото често сменях проекти и екипи, което поддържаше интереса ми, но в един момент изпаднах в една ужасна рутина„, споделя тя. Обяснява, че започнала да се чувства в затворен кръг и без възможност за развитие. През двата месеца неплатен отпуск, който си взема, компанията продължава да плаща здравните й осигуровки, „което си е бонус“. Според Закона за здравното осигуряване по време на неплатен отпуск, поискан от служителя, здравните осигуровки се плащат от него, а не от фирмата. „За това време пътувах доста – ходих на гръцкия остров Закинтос, в Холандия, при приятели в Англия и се върнах на работа с много повече сили, енергия и мотивация„, разказва Кристина. И както преди това съвсем не е възнамерявала да напуска фирмата си или да се преориентира професионално, така след завръщането от отпуската си преоткрива някои свои умения и таланти, развива продуктивността си и започва да разглежда съобщения в Linkedin: „И преди много HR-и ми пишеха с предложения за различни проекти, но никога не им обръщах внимание или отговарях„, спомня си тя. Категорична е, че нищо във фирмата й не я е провокирало да си търси нова работа. Точно обратното – колегите я посрещат радушно, сякаш е отсъствала две седмици, а не два месеца. Но перфектната работа я намира – нова английска фирма навлиза на българския пазар и 4 месеца по-късно Кристина напуска досегашната си позиция и започва работата на мечтите си.

Разбира се, не всеки сабатикал води до професионално преориентиране. Израелката Дана Катав (37 г.), също служител в софтуерна компания, първоначално заминава за месец в Намибия, където работи като доброволка във ферма за диви животни. За тези четири седмици се влюбва в управителя на фермата. Двамата започват връзка от разстояние, но Дана иска да се върне в Африка и да провери дали би могла да живее там. Израелската компания я подкрепя – дава й четири месеца неплатен отпуск, защото би искала Дана да остане техен служител. „Тези месеци в Африка промениха живота ми и въпреки че фермата за диви животни е прекрасна, с приятеля ми решихме да се установим в Израел – аз се върнах на работа, но много по-спокойна, заредена и с много по-голяма работоспособност, без стрес. Фирмата и работната среда не се бяха променили, бях се променила аз. Впоследствие двамата се оженихме и сега имаме син на една година. Осъзнавам, че без подкрепата на компанията ми нямаше да мога да оставя личния си живот да се развие в желаната от мен насока, а сега има баланс.“

За баланса и хармонията между отделните роли на човек в живота разговаряме с психолог Ирина Драголова. „Динамиката между служителя и компанията, много напомня на динамиката в брака – четвъртата и седмата година са критични и участниците във връзката имат нужда от малко свобода„, обяснява тя. „Сабатикал е полезна почивка, по време на която е възможно да се постигне баланс на ролите в живота ни. Ако дълго време се фокусираме върху професионалната си роля, ролите на родител, пътешественик, ученик и др. остават на заден план и в нас се натрупва гняв. На теория е лесно, но на практика, за да се осъществи подобна стъпка и служителите, и работодателите трябва да преодолеят много страхове„. Според Ирина страхът на човек, че няма да се справи финансово, докато не работи, или че ако се върне след цяла година отсъствие на работа, ще бъде уволнен или че няма да е конкурентоспособен, са много идентични с притесненията на децата да се отделят от родителите си. Същото важи и за работодателя – често от страх, че служителят няма да се върне, не допуска и по-дълги отсъствия. „Всъщност няма по-лошо от немотивирани работници – никой не иска служителите му да са демотивирани, а ако те имат в момента друга нужда в живота и бъдат възпрепятствани от реализирането й, ще стават все по-немотивирани„, обяснява психоложката.

Такова свое желание открива у себе си немският студент Йонас Ейхорст (28 г.). Той е участник в една специфична програма за Германия: dual studies – паралелно работи за „Луфтханза“ и следва в университет в Хамбург, като обучението му е финансирано от авиокомпанията. Шест месеца от годината той работи, а в останалите шест учи, като през това време получава и заплата. Периодът на dual studies e пет години. Докато траят шестте месеца, през които следва, Йонас заминава по студентска програма в Сингапур. В университета там започват курс, в който изготвя проект за собствена стартъп компания. „Толкова много се вдъхнових от успеха и работата ни по стартъпа, че осъзнах, че кариерата, която ме очаква в голяма фирма като „Луфтханза“, не е за мен. Исках да работя в малка фирма или да развия собственaта си фирма, но имах договор с авиокомпаниятаstudy, разказва той. Тогава решава да говори с HR-те и да им обясни, че има нужда от една година сабатикал, за да довърши проекта си в Сингапур. В началото объркани, те се обръщат към университета, откъдето казват, че няма проблем Йонас да продължи обучението след една година и така той получава съгласието им. „Междувременно стартъпът ни получи финансиране, започнахме добре, но до края на годината се разбра, че няма да успеем да бъдем финансово независими и аз се върнах в Германия и в „Луфтханза“.“

Доц. д-р Александър Илиев (58 г.) води лекции по пантомимен синтез, клоунада, класическа пантомима, театрална антропология, сценично движение и др. в НАТФИЗ. „Не много колеги се възползват от възможността да се откъснат от преподаването. Аз самият си взех сабатикал през 2009 г. – тогава беше подходящо, защото класът в НАТФИЗ, който водех, беше в четвърти курс и имаха само практика, не им преподавах лекции. За да изляза в едногодишен платен сабатикал, трябваше да предоставя план как възнамерявам научно да допринеса за развитието на преподаваните от мен предмети„, обяснява Илиев. За тази една година той работи върху превода и издаването на английски език на учебника си по „Обща теория и практика на пантомимата“ и в края на годината английското издание е факт. „Имах възможността и много да пътувам, да обменям опит с колеги, да водя един триседмичен курс в Carnegie Mellon University в Питсбърг по актьорско майсторство, да поставя опера The Colors of Disonans в Alma Thomas Theater, Southwestern University, казва преподавателят. Всеки ден е оползотворен – пътува в Непал и Тибет, отива до дервишкото училище в Турция в гр. Коня, където от професионален интерес иска да разбере повече за древната традиция на дервишите. „Сабатикал е изключително полезен, но е важно човек да има какво да прави, да създаде, да каже или да знае какво иска да научи, а не просто да се шляе по Малдивите например“, смята Илиев.

Дали наистина е задължително да има предварителен план и почивката да е активна и конструктивна? В този смисъл и Александър Илиев и Паулина Георгиева споделят едно мнение. В някои компании като Intel работодателите оставят на служителите избора да правят каквото си искат. Те имат право на два месеца платен отпуск на всеки седем години и през 2012 г. от такъв са се възползвали 4067 души. Не е задължително компанията да е голяма корпорация, за да въведе HR програма за сабатикал. Неплатената отпуска често е печелившо и за двете страни решение дори за малки фирми по време на рецесия, защото не трябва да плащат заплата за определен период от време, стига да оптимизират така работата, че да могат да се лишат от един човек. Дори да не се случи нищо животопроменящо през този период (да излезе бестселър както при психолога Даниел Гилбърт, който написва „Какво е нужно да си щастлив„, докато самият той е в дълга почивка, или да опишеш невероятните си кулинарни постижения като каталунския готвач Феран Адриа, който по традиция затварял заведението си за 6 месеца за сабатикал), една по-дълга почивка може да спомогне за постигане на баланс между личния живот и работата. Краткосрочните разходи за бизнеса могат лесно да се изчислят, но дългосрочните ползи за Човека не са толкова точно измерими.

Оригинална статия – karieri.bg

Мария Урилска

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s