Учителят-викинг

images

Петър Гюдженов е млад учител и няма никакво намерение да си сменя работата. Той е част от (все още) шепа хора в България, които показват на учениците нещата „на живо“, вместо да ги заставят да зубрят скучните учебници.
Петър е учител по биология в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Арх. Камен Петков“ в Пловдив. В часа по история, когато се преподава урокът за династията на каролингите, преподавателката Светла Топалова го кани за лектор и той се появява пред осмокласниците, облечен като викинг.
За тази цел му помага фактът, че е участник в сдружението „Сила„, което прави възстановки на исторически събития с характерните костюми и обичаи. Любимата му тема са викингите и урокът, който той изнася, облечен с ризница и шлем, с копие и меч в ръката, е наистина впечатляващ. Оказва се, че викингите са оставили много в западната култура. Любопитни подробности, които няма как да научим от урока в учебника за осми клас. Наименованията на дните от седмицата на английски са едно от наследствата – всеки един ден носи името на скандинавско божество. Технологията Bluetooth също е кръстена на скандинавски крал- Синия зъб.untitled

Младият учител се е запалил по историята от книгата „Властелинът на пръстените“, но е проучил надълго и нашироко и всичко, свързано с викингите. Пред учениците в гимназията той не само разказва, а и демонстрира бойни умения, обяснява смисъла на руните, увлича децата в изключително интересната приказка за скандинавската митология. Дали и по биология преподава така увлекателно? Сигурно. Оказва се, че първата книга, която е прочел в живота си, и която вече е буквално изядена от четене, е за африканските животни. Биологията му е любим предмет. Миналата година Петър е успял да доведе и колеги от сдружението „Сила“ и човек само може да съжалява, че е пропуснал гледката на цяла тълпа викинги в строителната гимназия.

Дали  подходът му е изключение? Неохотно признава, че май няма други млади учители, които до такава степен  да се вълнуват от образното представяне на материала. А защо е станал такъв учител? Защото като ученик е мечтаел да има учител, който не само да го учи по учебника, а да илюстрира материала, да го прави интересен. Така и не го е дочакал. Тогава решил той да стане такъв учител. Можем само да си пожелаем още много млади и усмихнати учители да последват примера на Петър 🙂

Оригинална статия – dnesplus.bg

Мария Урилска

Advertisements

Предизвикателства пред HR специалистите

 
1. Мислене отвън навътре
Все още мисленето на повечето специалисти в областта на човешките ресурси е фокусирано само вътре в компанията – върху служители, лидери и HR практики. Когато работата им започне да се извършва с фокус навън – клиентите, инвеститорите и обществото, тя се концентрира върху стойността, която може да създаде с течение на времето. Стратегическото управление на човешките ресурси все още често използва стратегията на компанията като огледало, в което да се отразява, но когато гледа навън, стратегията на компанията се превръща в прозорец към външните бизнес условия и ключовите заинтересовани страни, на които трябва да се отговори. Специалистите в областта на човешките ресурси трябва да реагират на външните предизвикателства, като правят промени в политиките си по отношение на развитието на талантите, лидерството и необходимите компетенции.

2. Развитие на талантитеталант
През последните 20 години се научихме да помагаме на служителите да стават по-компетентни чрез използването на иновативни методи за обучение, а след това се насочихме и към тяхната поведенческа ангажираност. Надявамe се, че към настоящия момент вече сме фокусирани към това да ги ангажираме емоционално и да им помагаме  да намерят смисъла и значението на работата, която вършат. Създаването на усещане за смисъл от работата идва, когато индивидуалните качества и ценности на служителите се използват в помощ и услуга на другите. Развитието на собствените силни страни с цел подпомагане на другите излиза извън нарцистичното разбиране за личностно развитие. Има още

Почивка или завой на 180 градуса?

Депресивното състояние на работното място поради преумора и хроничен стрес в психологията е познато като burnout или Синдром на професионалното изчерпване/изгаряне. Как обаче да превентираме и лекуваме синдрома? Тук на помощ се явява т.нар. сабатикал – определен период от време (месеци или цяла година), в който човек се откъсва от еднообразната работа и търси нови предизвикателства. Названието sabbatical идва от иврит и думата „сабат“ – седмият ден, в който се почива.

деск

В началото онези, които се възползват от сабатикала, принадлежат единствено на академичните среди. На всеки седем години университетските преподаватели имат право да вземат една година отпуск, през която да се оттеглят от активната си дейност в учебното заведение, за да развият своя научна идея или просто за творчески отпуск. Но след разрастването на проблема с burnout през 70-те години на XX век много фирми възприемат идеята за дълъг отпуск за своите дългогодишни служители. Инициатори са едни от най-големите корпорации като McDonald’s и Intel, но впоследствие средни и малки компании намират варианти да предложат подобна опция на служителите си. Финансовата страна е уредена по различни начини: в някои фирми това е платен отпуск, в други е частично платен, като най-масовата практика си остава неплатеният отпуск.

Има и държави, в които идеята за сабатикал навлиза в социалната политика. Калин Радулов, който работи в HR стартъп компанията Jobio.me, споделя опита си. „За сабатикал научих, докато живеех и учех в Lund University, Швеция, основно че след две години работа на трудов договор може да вземеш отпуск, за да пътуваш, учиш или дори да си създадеш стартъп компания.“ През 2002 г. в Швеция се прави експеримент и в 10 общини е въведен платен сабатикал, а след като влиза в графата „успешна“, през 2005 г. практиката е въведена в цялата страна. Проектът предоставя възможност на 12 000 шведи, заявили желанието си за една година да вземат отпуск, да могат да пътуват, учат или развият други свои умения, докато получават 68% от заплатата си. А за тази една година шведското правителство дава възможност на 12 000 безработни да заемат техните позиции. Работодателите имат право да изберат кого да назначат, като единственото условие е лицето да е регистрирано в бюрото по труда като безработно. За една година проектът струва на държавата 1.5 милиарда шведски крони. Има още

Българка e единствената жена-професор с инженерна специалност в Япония

румяна ценкова

Българка покори върховете на научните среди в Япония. Румяна Ценкова е единствената жена-професор с инженерна специалност в страната на изгряващото слънце, информира БГНЕС.

Любовта към науката отвежда Румяна в един от Императорските университети в страната на изгряващото слънце. За 6 месеца научава основите на трудния език. Следват няколко дисертации. Малко преди да се върне у нас получава предложение за постоянна работа в университета в Кобе. От 2006-та Ценкова е професор и помага на японските жени да се развиват в научните среди.

„Университетите в Япония се ръководят от мъже и може би затова жените по-трудно успяват да се развиват в научните среди. Нещата не стават бързо, а с много подготовки и на малки стъпки. Не усещам дискриминация. Вярно е, че не ме питат за всичко, но като кажа нещо на катедрен съвет – слушат ме,“ обяснява Румяна.

Професор Ценкова изследва влиянието на невидимата светлина върху лечението на животни. Засега няма намерение да се връща у нас. „Няма значение къде съм, няма значение. Аз винаги ще бъда българка и няма значение дали ще съм в България или ще съм в Япония или в Америка. На всеки човек му е дадено нещо и трябва да си го намери. Аз мисля, че съм си го намерила моето.“

Ценкова се старае да запази добрия имидж на родните учени в Япония. На другия край на света най-много й липсват приятелите и красотата на родината.

Източник: Shutterstock.com

Д.Зографова

Градът на бъдещето – Токио

tokyo train

Хуманоидни роботи, влакове-стрели, смартфони от бъдещето и безпилотни автомобили. Можем да изброяваме още много, но няма смисъл – ясно е, че японците не си губят времето, а тяхната столица Токио може да предложи много на младите пътешественици, гмурнали се в океана на 35-те милиона жители на мегаполиса…

Tokyo_sky

   Токио става столица на Япония през 19 век, когато император Мей Джи премества резиденцията си в замъка Едо. След това политическата и културна столица се разраства до община, после до префектура, за да се превърне в края на XX век в конгломерата, който е днес. Един от световните финансови центрове диктува икономиката на планетата и работи на пълни обороти.

   Какво да очакваме обаче от университетите на островната страна? Почти толкова, колкото и от японските high-tech лаборатории. Токийският университет, който ще ви представя тук, е на 35-то място в световната университетска ранглиста и на 10-то място в Азия. Той е световен изследователски и академичен център, носител на няколко Нобелови награди.

tokyo university

   Бакалавърските степени в Тодай (японското име на университета) са фокусирани върху хуманитарните науки, комуникационните умения, етиката и интердисциплинарното знание. Много важна роля играят доброволчеството, стажовете, спортът и другите не-академични занимания.

Тук се обучават студенти от над 100 страни по света. Мисията на университета е да бъде едновременно образователна, изследователска и хуманитарна платформа, която си сътрудничи с множество други учебни заведения. Неговите възпитаници се целят нависоко – да бъдат глобални лидери със силно чувство за отговорност и пионерски дух.

Университетът приема студенти по програми за обмен от партньорски университети, с които са подписали Меморандум за съгласие относно студентския обмен. Студентите могат да избират между програми от Тип 1 или Тип 2 в зависимост от целта на обучението им и познанията по японски език. Накратко програмата от Тип 1 изисква владеене на японски, а тази от Тип 2 – английски език.

Преди да стегнете куфарите, имайте предвид, че Токио е един от най-скъпите градове в света и ще ви трябват сериозни финанси, за да учите в него. Японското правителство предоставя стипендии в три категории – студенти-изследователи (завършил или скоро завършващ студент под 35 години), студенти-обучители (завършили университет или колеж под 35 години, преподаватели в основни училища или преподавател с минимум 5 години опит в колеж за обучение на преподаватели) и бакалаври (между 17 и 22 години, завършил или скоро завършващ 12-годишното си училищно образование). За тях се кандидатства чрез японското посолство или с препоръки от университета. Все пак формите на кандидатстване и страните, от които може да се кандидатства, зависят от програмата. Успех 🙂

Мария Урилска

Better Ways to Learn

In the new book “How We Learn: The Surprising Truth About When, Where, and Why It Happens”, Benedict Carey, a science reporter for The New York Times, challenges the notion that a high test score equals true learning. He argues that although a good grade may be achieved in the short term by cramming for an exam, chances are that most of the information will be quickly lost. Indeed, most students probably don’t need to study more — just smarter!

книгата

Mr. Carey offers students old and young a new blueprint for learning based on decades of brain science, memory tests and learning studies. He upends the notion that “hitting the books” is all that is required to be a successful student, and instead offers a detailed exploration of the brain to reveal exactly how we learn, and how we can maximize that potential.мозък

Most of us study and hope we are doing it right,” Mr. Carey says. “But we tend to have a static and narrow notion of how learning should happen.” For starters, long and focused study sessions may seem productive, but chances are you are spending most of your brainpower on trying to maintain your concentration for a long period of time. That doesn’t leave a lot of brain energy for learning. “It’s hard to sit there and push yourself for hours,” Mr. Carey says. “You’re spending a lot of effort just staying there, when there are other ways to make the learning more efficient, fun and interesting.” Има още